Nov 26, 2021, 10:29 AM

Пролетен приятел

  Poetry
535 0 7

Денят ще дойде като мил приятел

и ще събуди утрото си в мен,

и мигове с порода ароматна

ще ми накапе с изгрев откровен.

 

И ще попия пролетната прелест

на малкия и непринуден ден,

зелената му ласка, безпределна

расте във всеки час ощасливен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Френкева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Новата година

    Идва Новата година,
    старата далеч замина.
    Кацат весели снежинки
    с вятър да не са саминки.
    Зимата навред се шири
    и щурец на топло свири.
    Време за човеци снежни,
    и за радости безбрежни.
    Времена за равносметки
    и надежди с нови плетки.
    Ведри сме и с бодри сили
    в Божията Свята милост.
    Влизаме със стъпки леки
    в Новата година. Нека
    да е здрава и честита,
    щедра, мила. И отлита
    старата. И нова пее
    как щастливо ще живее.
  • Зима идва, всичко в бяло
    снежен сън плете
    и светът щастлив и цял е,
    в бяло си расте.

    Пухкави снежинки, меки
    ни проправят път
    към душите. Бели, леки
    прави ги снегът.
  • Слънце искам да изгрее
    в гъстата мъгла,
    от сърце да се засмее,
    в вик: При мен ела.

    Да е ведро, да е топло,
    не мъглив сезон,
    времето щастливо, обло
    върху цъфнал клон.
  • За врабчетат и щъркелите

    Врабчетата остават тук, когато
    привърши най-любимото ни лято
    и есен се завърне в златно руно,
    и зима зазвънти подобно струна.

    А щъркелите някъде далече
    посрещат южна сутрин, южна вечер
    и може би за пролет си мечтаят,
    гнездата си, в която ще познаят.

    Студено е, мъглата си препуска,
    опитва чувствата ни да изхруска,
    но ние силни сме като врабчета,
    в душите ни мъглата, не не шета.
  • Благодаря, Миночка, върнах се в пролетта
    Благодаря, Роси, усетих полъха на топъл пролетен ден

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...