rudin (Иван Христов)
858 1444
23.03.2012 г., 21:04 ч.

Пролетна 

  Поезия » Пейзажна
661 0 10

Слънцето скъса снежната дреха

и се разтвори прелестна гръд.

Рукна поточе, птици запеха,

трактор захапа орната твърд.

 

Вече гората пъпки разлисти.

Виж! – зеленее близкият рид.

Духна южнякът, свода избистри,

къра сдоби се с пролетен вид.

 

Първият щъркел кацна в гнездото!

Селото живна в радостна глъч.

Старци се кръстят - свърши се злото.

Младите яхват пролетен лъч.

 

Пеят момите, дарове шият.

Сватбите идват. Кани се кум.

Гъските съскат вдигнали шии.

Майстори хващат градския друм.

 

Пърхат в гърдите птици незрими.

Чезнат далече ланшни вини.

Лекият вятър шета из ниви,

зърно посято скрито кълни.

 

Звучните рими капят на листа,

сякаш сълзи са бликнали в мен.

Моето село - светло и чисто -

спомен роди се в пролетен ден...

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??