Пролетна
Слънцето скъса снежната дреха
и се разтвори прелестна гръд.
Рукна поточе, птици запеха,
трактор захапа орната твърд.
Вече гората пъпки разлисти.
Виж! – зеленее близкият рид.
Духна южнякът, свода избистри,
къра сдоби се с пролетен вид.
Първият щъркел кацна в гнездото!
Селото живна в радостна глъч.
Старци се кръстят - свърши се злото.
Младите яхват пролетен лъч.
Пеят момите, дарове шият.
Сватбите идват. Кани се кум.
Гъските съскат вдигнали шии.
Майстори хващат градския друм.
Пърхат в гърдите птици незрими.
Чезнат далече ланшни вини.
Лекият вятър шета из ниви,
зърно посято скрито кълни.
Звучните рими капят на листа,
сякаш сълзи са бликнали в мен.
Моето село - светло и чисто -
спомен роди се в пролетен ден...
© Иван Христов All rights reserved.
