rudin (Иван Христов)
858 1444
2.05.2012 г., 21:34 ч.

Пролетна атака 

  Поезия » Пейзажна
551 0 4

Събуждам се рано от сноп светлина

нахлула в прозорец отворен

и селото – пусто и тихо в нощта,

със мене сърдечно говори.

 

Ах, спомени, спомени – бели стада

се кротват в ливадите росни.

Опипвам със пръсти набола брада

и Господа сякаш докосвам.

 

А моята песен подхваща следа

и литва навън, на открито.

Отдолу припява добрата река

от старото речно корито.

 

Оглася баирите, слиза в дола,

а ехото връщат скалите

и в нея звучи натежала пчела,

и хлопотът мил на звънците.

 

Разтворил е чашките в гъста нега

цветът по дърветата близки.

Нагоре, извисил високо снага,

върхът е в просторите чисти.

 

А Марко, нагазил висока трева,

пръхти и покана не чака –

надува тръбата войнишка с рева

за пролетна мирна атака.

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??