Събуждам се рано от сноп светлина
нахлула в прозорец отворен
и селото – пусто и тихо в нощта,
със мене сърдечно говори.
Ах, спомени, спомени – бели стада
се кротват в ливадите росни.
Опипвам със пръсти набола брада
и Господа сякаш докосвам.
А моята песен подхваща следа
и литва навън, на открито.
Отдолу припява добрата река
от старото речно корито. ...