Пролетна атака
Събуждам се рано от сноп светлина
нахлула в прозорец отворен
и селото – пусто и тихо в нощта,
със мене сърдечно говори.
Ах, спомени, спомени – бели стада
се кротват в ливадите росни.
Опипвам със пръсти набола брада
и Господа сякаш докосвам.
А моята песен подхваща следа
и литва навън, на открито.
Отдолу припява добрата река
от старото речно корито.
Оглася баирите, слиза в дола,
а ехото връщат скалите
и в нея звучи натежала пчела,
и хлопотът мил на звънците.
Разтворил е чашките в гъста нега
цветът по дърветата близки.
Нагоре, извисил високо снага,
върхът е в просторите чисти.
А Марко, нагазил висока трева,
пръхти и покана не чака –
надува тръбата войнишка с рева
за пролетна мирна атака.
© Иван Христов All rights reserved.
