27.01.2009 г., 18:53

Пролетна броилка

2K 0 9

  http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=153309

 

 

***

 

Едно кокиче във зори

две капчици роса изпи,

три калинки полетяха,

четири песнички изпяха.

Паячета, пет на брой,

тръгнали са на запой -

шест рекички да намерят

и на седмата да мерят:

Кой ще може да измие

осем мрежи без да пие?!

Девет жабки в жабуняка

крякат важно: „Кряка - кряк!"

Десет щъркела ги гонят

от зори до пълен мрак.

 

27.01.09

Пловдив

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотна си, Бети! Не знам, но ми харесват различните ти полюси. Дълбочината на прозата ти, филосфското в стиховете ти, сетивността в тях и това слънчевото в детските...
  • ...чак ми се прииска да съм на мястото на сина ти...,завидях му благородно,че си има такава МАМА! Поздрав,Бети!
  • Много ми хареса!
    Чиста като пролетта броилка!
  • Ухаааа, ей това ще го научим с малкия, обещавам!
    Много готинко! Браво ти!
  • синът ми не обича да четем книга 2 пъти...
    иска мама да пише само за него...
    мама бълва по 20, дори 30 стихчета на ден
    даже и приказки...
    вече не знам какво да правя с тях...

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...