17.04.2009 г., 11:34

Пролетна умора

643 0 6

Боже мили,
толкова се скапах!

Дали с звезден прах
не се налапах -
докато съм скачал по звездите?

Или -
в "черна дупка" като рових,
с прах от въглища не се натрових?

Май че дойде време,
най-накрая,
с джипито си да се запозная!
....

- Колко ???
Шестдесет и шест години!?

Нищо:
както са дошли - ще минат!

Туй какво е? Пришки от лопата?
Значи,
в седмицата на гората,
със овошки си се занимавал?!

После си подскачал
на въженце?
Хайде стига - ти не си момченце!

Мислех че е
пролетна умора -
тя сега измъчва много хората.

Но,
като разправяш що си правил
вчера
и с какво си се товарил,
и като твърдиш,
че е от днеска -
само мускулна ще имаш треска!

Тя
от само себе си минава
и от нея помен не остава.

Но сме си
мъже на възраст ние -
трябва някоя кратунчанка
да те разтрие!

А ти -
една виагра да изпиеш -
та след това и нея да разтриеш!

Ей това е -
нищо друго няма!
Плащай прегледа - и да те няма!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ангар, и на мен ми е едно пролетно и уморено, откакто се върнах от Бургас все на сън ме кара! Обаче там не спах 3 дни и 3 нощи. Та затова не си търся Джи Пи-то.)))

    Весел Великден!
  • !!! Весели Празници!
  • Ех,че весело!Посмях се от сърце!Весели Празници!
  • Много ни хареса,посмяхме се.Пиша "ни" ,защото ги четем колективно.
    Писах Ви писмо,че лаборатки от химическа лаборатория са ваши читателки.
  • Ах, какво ли е ни докарва ЕГН-то?!
    Лошото е че винаги, всичко се плаща в брой, дори и запознанството с лекар /мислех да напиша човек и сигурно нямаше да сбъркам/.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...