Пролетни кълнове
Утринното слънце
грейна в мойта нива
и кълни от зрънце
ново цвете. Живо.
Весело затича
заю по чукари.
Пей оркестър птичи
в сънните дъбрави.
Нива e поена
моята поезия –
римите поема
и разцъфва... фрезия.
Бавно, бавно тука
орната й бърна,
жадна за капчука,
радостта ми върна.
С приказката тая
в пролетна омая
тебе ще приспивам.
И съвсем накрая,
сякаш сме пред рая –
светло се засмиваш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
