Утринното слънце
грейна в мойта нива
и кълни от зрънце
ново цвете. Живо.
Весело затича
заю по чукари.
Пей оркестър птичи
в сънните дъбрави.
Нива e поена
моята поезия –
римите поема
и разцъфва... фрезия.
Бавно, бавно тука
орната й бърна,
жадна за капчука,
радостта ми върна.
С приказката тая
в пролетна омая
тебе ще приспивам.
И съвсем накрая,
сякаш сме пред рая –
светло се засмиваш.
© Иван Христов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
