22 янв. 2011 г., 09:22

Пролетни кълнове 

  Поэзия » Другая
609 0 10

Утринното слънце

грейна в мойта нива

и кълни от зрънце

ново цвете. Живо.

 

Весело затича

заю по чукари.

Пей оркестър птичи

в сънните дъбрави.

 

Нива e поена

моята поезия –

римите поема

и разцъфва... фрезия.

 

Бавно, бавно тука

орната й бърна,

жадна за капчука,

радостта ми върна.

 

С приказката тая

в пролетна омая

тебе ще приспивам.

 

И съвсем накрая,

сякаш сме пред рая –

светло се засмиваш.

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??