Пролетни мечти
Времето лети, лети,
беше зима, иде пролет.
И ме погнаха мечти
като облачето горе,
дето в тъмния простор
вятър в друмищата гони
и нестройният му хор
свири в сто поне валдхорни.
Как от нашия комин
той изтръгва сто въздишки
и от печката лют дим
връща в стаята на „вспишки”.
Палавник такъв един! –
всичко иска да научи,
даже под юргана син
се навира, сина кучи.
Несмутена, само тя
дреме в своята постеля.
Неразбран и в самота
влизам в идната неделя.
Тя пропуска, като спи –
времето наказва
и мечтата се топи
като сняг на пазва.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
!!!
