Времето лети, лети,
беше зима, иде пролет.
И ме погнаха мечти
като облачето горе,
дето в тъмния простор
вятър в друмищата гони
и нестройният му хор
свири в сто поне валдхорни.
Как от нашия комин
той изтръгва сто въздишки
и от печката лют дим
връща в стаята на „вспишки”. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up