Запява въздухът. Танцуват
край нас лъчи и дървеса.
Пчелички медено засмукват
пияни капчици роса.
И твоята ръка пчела е.
Жужи край мен - напъпил цвят -
тя със косите ми играе
в прегръдка стопля жаден свят.
А аз... разнежено мечтая
в часа на звездна тишина
тя като глина да ме вае -
на страстен скулптор във съня.
Ала очите ти целуват
със смях наивната душа:
Прашец отвсякъде се сбира...
медът се прави у дома.
© Христина Петрова Всички права запазени
вече е лято