Запява въздухът. Танцуват
край нас лъчи и дървеса.
Пчелички медено засмукват
пияни капчици роса.
И твоята ръка пчела е.
Жужи край мен - напъпил цвят -
тя със косите ми играе
в прегръдка стопля жаден свят.
А аз... разнежено мечтая
в часа на звездна тишина
тя като глина да ме вае -
на страстен скулптор във съня.
Ала очите ти целуват
със смях наивната душа:
Прашец отвсякъде се сбира...
медът се прави у дома.
© Христина Петрова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
