Пролетно
Пролетно
Зима е, а сякаш е пролет,
слънцето топло пече.
Из храсталака наднича
сивото малко врабче.
Пролетта отново ще дойде,
люляк пак ще цъфти…
Но обичта вече е малко
щом младостта отлети.
Много е малко, не топли,
приличам на гладно врабче.
Което търси сред зима,
нейде зрънца да кълве.
Пролетно капе капчукът,
снегът навред се топи.
За обич жадува сърцето,
мръзнало в зимните дни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лилия Нейкова Всички права запазени
