Apr 27, 2016, 12:47 AM

Пролетно

601 0 1

          Пролетно

 

Зима е, а сякаш е пролет,

слънцето топло пече.

Из храсталака наднича

сивото малко врабче.

 

Пролетта отново ще дойде,

люляк пак ще цъфти…

Но обичта вече е малко

щом младостта отлети.

 

Много е малко, не топли,

приличам на гладно врабче.

Което търси сред зима,

нейде зрънца да кълве.

 

Пролетно капе капчукът,

снегът навред се топи.

За обич жадува сърцето,

мръзнало в зимните дни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лилия Нейкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...