16.03.2012 г., 14:08 ч.

Пролетно 

  Поезия » Любовна
705 0 13

Ако накараме света да замълчи

във тишината на едно отричане…

Ако не видим първите лъчи,

взривили в нас най-лудото обичане…

 

Дали ще се разлисти пролетта?

И птиците, дали ще се завърнат?

А огънят, роден от любовта,

ще може ли в очите да се върне?...

 

Навън една избързала зора,

студът от свойте плещи сякаш свлича.

И с плахи стъпки тръгва в утринта.

Навярно в нея слънцето се врича

 

и търси път…Към теб,

                                       към мен,

                                                    към нас…

Днес сякаш и небето е различно,

отрекло тишината в този час.

И пролетно,

                 защото те обичам…

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??