Пролетно
Ако накараме света да замълчи
във тишината на едно отричане…
Ако не видим първите лъчи,
взривили в нас най-лудото обичане…
Дали ще се разлисти пролетта?
И птиците, дали ще се завърнат?
А огънят, роден от любовта,
ще може ли в очите да се върне?...
Навън една избързала зора,
студът от свойте плещи сякаш свлича.
И с плахи стъпки тръгва в утринта.
Навярно в нея слънцето се врича
и търси път…Към теб,
към мен,
към нас…
Днес сякаш и небето е различно,
отрекло тишината в този час.
И пролетно,
защото те обичам…
© Йорданка Господинова All rights reserved.
