Пролетно усещане
Пролетно усещане
(На Ц.)
... И пролетта ще ме отнеме някак си,
и безпътечно във очите ти ще се изгубя.
Неканен и безумен във съня ми пак ще си...
Ще търсим повода "случаен" да се влюбим.
Нима е странно безгранично да обичаме?!
Да бъдем влюбени, до болка неразумни?
И колко нежно и спонтанно ме привличаш
и как за първи път не ми достигат думи...
Че влюбена да бъда ми отива...
А гръмотевично си всеки миг в ума.
От твоята усмивка по-красива
е само лунната среднощна синева.
Неземно е в целувката любима
отвъд звездите да открия светлина.
И както пролетта заменя всяка зима,
тъй вечна нека бъде любовта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Единствена Всички права запазени
