Apr 1, 2008, 3:02 PM

Пролетно усещане 

  Poetry » Love
636 0 6

Пролетно усещане

 

(На Ц.)

 

... И пролетта ще ме отнеме някак си,
и безпътечно във очите ти ще се изгубя.
Неканен и безумен във съня ми пак ще си...
Ще търсим повода "случаен" да се влюбим.

 


Нима е странно безгранично да обичаме?!
Да бъдем влюбени, до болка неразумни?
И колко нежно и спонтанно ме привличаш
и как за първи път не ми достигат думи...

 


Че влюбена да бъда ми отива...
А гръмотевично си всеки миг в ума.
От твоята усмивка по-красива
е само лунната среднощна синева.

 


Неземно е в целувката любима
отвъд звездите да открия светлина.
И както пролетта заменя всяка зима,
тъй вечна нека бъде любовта...

© Единствена All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Красота...прекрасно посвещение, Везничке!!!
    Бурни аплодисменти и прегръдка!
  • благодаря на всички за коментарите...когато човек се влюби...то е като пролетта...ново начало и нов живот...
  • Ужасно умело написано.Такива добри метафори и мелодичност;>Жалко,че доста хора са го подминали,но няма да си остане неоценено
  • Нека не е само пролетно!!!
    Поздравления!!!
  • ''Неканен и безумен във съня ми пак ще си...
    Ще търсим повода "случаен" да се влюбим.''

    Много ми хареса!
  • Хубаво! Много ми хареса, Стефания.
    с обич.
Random works
: ??:??