Нямам нищо общо с лирическия - той е в мъжки род :)))

Пролетта днес се втурна стремително

да целува треви и листа.

Нежна, светла, така възхитителна,

че се питам: "Ще иска ли тя

да поседнем за мъничко двамата

на поляна със млада трева?"

Да й шепна две думички пламенни,

тя да слуша, склонила глава

доверчиво на моето рамо.

Да намериме свое небе -

чисти, истински, двамата само...

(Твърде дръзка мечтата ми бе!)

Пролетта  се засмя закачливо, 

във лицето ми хвърли цветя

и преди да отмине красива

"Догодина!" прошепна ми тя.