Пролетта 1
Нямам нищо общо с лирическия - той е в мъжки род :)))
Пролетта днес се втурна стремително
да целува треви и листа.
Нежна, светла, така възхитителна,
че се питам: "Ще иска ли тя
да поседнем за мъничко двамата
на поляна със млада трева?"
Да й шепна две думички пламенни,
тя да слуша, склонила глава
доверчиво на моето рамо.
Да намериме свое небе -
чисти, истински, двамата само...
(Твърде дръзка мечтата ми бе!)
Пролетта се засмя закачливо,
във лицето ми хвърли цветя
и преди да отмине красива
"Догодина!" прошепна ми тя.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
