Погълната от падащата пепел

над бялото платно поспира тя

и някой сякаш нежно я подсетил

и някой сякаш леко я подпрял

сред сивата вълна на самотата

и красотата тънеща във кал

Погледната през цветове през полет

на прелетните птици призори

в короната ù вижда топла пролет

в нозете ù студът все още спи

Пресипнала от буйни урагани

убодена от хиляди бодли

преплувала реки и океани

погълната от хиляди мечти

на твари тъй безбройни и различни

на топлината с хиляди лица

на ветровете с мислите си лични

с вълшебните сълзи на песента

пристъпвам  гледам  чувствам и съзирам

да я съзра но не и да я видя

това е просто нейната магия

на пролетта творящата стихия