Пролетта
Погълната от падащата пепел
над бялото платно поспира тя
и някой сякаш нежно я подсетил
и някой сякаш леко я подпрял
сред сивата вълна на самотата
и красотата тънеща във кал
Погледната през цветове през полет
на прелетните птици призори
в короната ù вижда топла пролет
в нозете ù студът все още спи
Пресипнала от буйни урагани
убодена от хиляди бодли
преплувала реки и океани
погълната от хиляди мечти
на твари тъй безбройни и различни
на топлината с хиляди лица
на ветровете с мислите си лични
с вълшебните сълзи на песента
пристъпвам гледам чувствам и съзирам
да я съзра но не и да я видя
това е просто нейната магия
на пролетта творящата стихия
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борислав Ангелов Всички права запазени
