May 1, 2011, 4:17 PM

Пролетта

742 0 0

Погълната от падащата пепел

над бялото платно поспира тя

и някой сякаш нежно я подсетил

и някой сякаш леко я подпрял

сред сивата вълна на самотата

и красотата тънеща във кал

 

 

Погледната през цветове през полет

на прелетните птици призори

в короната ù вижда топла пролет

в нозете ù студът все още спи

 

 

Пресипнала от буйни урагани

убодена от хиляди бодли

преплувала реки и океани

погълната от хиляди мечти

на твари тъй безбройни и различни

на топлината с хиляди лица

на ветровете с мислите си лични

с вълшебните сълзи на песента

 

 

пристъпвам  гледам  чувствам и съзирам

да я съзра но не и да я видя

това е просто нейната магия

на пролетта творящата стихия

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борислав Ангелов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....