“Пролетта на Буше”
“Пролетта на Буше”, Франсо-аз,
пак избухва в цветен пастел.
Очарова ме в бурен екстаз
все по пътя ни дивен, приел
и вселенските дивни представи,
неусетната мощ на нощта,
там, където добри идеали
дремят в лоното на самота.
“Пролетта на Буше”, Франсо-аз,
сякаш гали ме с вятър горещ,
а пък ти ми поднасяш топаз -
в тази стая сме още на свещ…
Не, не мога, а и ти разбери…
За съперника питаш с очи.
После пак ще поливам с сълзи
неукрепнали още мечти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Попинз Всички права запазени
Както и да е, от композиторите съм си заплюла Джузепе Верди и не знам за кой ли път препрочитам "Книга за операта". 