Sep 11, 2010, 10:27 PM

“Пролетта на Буше”

  Poetry » Love
841 0 5

“Пролетта на Буше”, Франсо-аз,

пак избухва в цветен пастел.

Очарова ме в бурен екстаз

все по пътя ни дивен, приел

 

и вселенските дивни представи,

неусетната мощ на нощта,

там, където добри идеали

дремят в лоното на самота.

 

“Пролетта на Буше”, Франсо-аз,

сякаш гали ме с вятър горещ,

а пък ти ми поднасяш топаз -

в тази стая сме още на свещ…

 

Не, не мога, а и ти разбери…

За съперника питаш с очи.

После пак ще поливам с сълзи

неукрепнали още мечти.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments

Comments

  • А иде ли някоя Аида в рими?
  • Е, сега, не може ли да имам още повече неразкрити тайни? Както и да е, от композиторите съм си заплюла Джузепе Верди и не знам за кой ли път препрочитам "Книга за операта".
  • А-хаа... Ама в твоето стихо си го направила на Франсоаз?

    Много обичам стила Луи XV
  • Франсоа Бушее френски художник от 18 век, директор на Кралската академия и придворен живописец на Луи XV. Виден представител е на стила рококо.
    Хих, сетих се за днешния празник на нашия крал - Слънчицето...

    http://valart.hit.bg/pics.html
    Всъщност се казва "Мелницата", но когато свекито ми я подари като гоблен, от нея съм чула да я нарича "Пролетта на Буше".
  • Това име на някакъв роман ли е? "Буше" дано е име в случая, а не просто "месар"

    Иначе, интересно произведение Загадъчно. Както повечето ти.

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...