4.07.2008 г., 7:24

Промени ме

994 0 1

Живот от болка, живот от самота,

с какво заслужих всичко това?

Тръгна си без да ме прегърнеш дори,

тръгна си и само спомени остави.

Когато говореха всички,

на думите не вярвах.

Когато плачеха всички,

в сълзите им не повярвах.

Сега разбирам, прави са били.

Сега разбирам, на истина боли.

Чудя се как го допуснах?

Да си тръгнеш, как ли те пуснах?

Ето, смешно е, но не вярвам и в това.

Смешно е, да, но усетих болката.

Ти си отиде, с очите си видях,

но още си в сърцето, това разбрах.

Не искам да плачат моите очи,

ала валят сълзите сами.

Нима си ми дала парченце сърце,

топло, разтопило в мене всички ледове.

Нима си тази, която успя

да промени възгледите ми за любовта.

И нима след всичко това

вратата завинаги затръшна?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Петков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...