Jackie151 (Антоанета Иванова)
92 5899
25.02.2023 г., 8:32 ч.  

Променям се 

  Поезия » Друга
571 12 34

Променям се, напълно, безвъзвратно
и как отново да се опозная!
Преминах през пустини и през кратери
и преживях небесната омая.

 

Това, което бе добро и правилно
не носи вече същото послание.
На всяка крачка виждам, че съм паднала
и по ръцете преброявам раните.

 

Проблемите мълчат, не значат същото,
надеждите се блъскат произволно.
С очакване за чудо им отвръщам
и не допускам да умрат неволно.

 

Загубих се. Сега броя годините
като стотинки, пръснати в паважа.
Броя, с въпроси ледени от минало,
и не разбирам то дали е важно.

 

Понякога след мъничка стотинчица
се втурва цяла кошншца със спомени,
но чувствам ги в далечно време впримчени,
дали са те – усещам ги безпомощни.

 

И вече съм съвсем непознаваема
и питам се къде е скътан аза,
къде се губи цялото ми знание,
дали ще го намеря без компаси.

 

Ще събера, измислени, химерите,
ще извървя пътеките до края.
Душата ми, сред стонове намерена, 
с учудено сърце ще зърне Рая!

© Антоанета Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубав стих!!!
  • Животът предлага пространство на варианти, пред мен стоят много задачи, кои градивни, кои задължителни, кои проблемни. Понякога си мисля, че няма повече какво да ме изненада, но тогава ми се изсипват на главата още куп задачи. Сега има доста промени в обществото и в личен план и трябва да се променям, за да реагирам адекватно. Това не е равносметка на живота в края на дните, тя е обусловена от променящите са условия. Има моменти, в които изключвам, действам като робот. Повярвай, има какво да правя непрекъснато! Поздрав!
  • Да,труден е пътя, докато намериш себе си, пробваш и пак и пак, губиш се, намираш се, но пак не е това...дълъг път! Ала е важно да вървиш все напред, а не да живееш само със равносметки, спомени, които те спъват...Тия неща да останат за старостта, когато човек няма какво друго да прави...
  • Ангел, Злати, благодаря ви от сърце! Много ме радва вашата оценка. Желая ви нестихващо творческо вдъхновение!
  • Поздравления, изследователко на себепознанието! Силен стих, дълбок, провокиращ размисли! Адмирации, Тони! Бъди себе си!
  • Силно,замислящо и много вярно!
  • Силве, Жени, благодаря ви за посещението и че усетихте този стих.
    Хубава вечер и вдъхновение ви желая!
  • Променяме се... И това е част от природата ни. Част от надеждите ни...
  • Съпреживяване е стихотворението ти, Тони. Дълбоко и замислящо съпреживяне.
  • Признателна съм, Иван, че се спря при мен и хареса стиха. На теб също желая хубаво настроение и вдъхновение!
  • Пътят към Познанието – най-дългия път, който човек изминава, по пътя на Живота, по спиралата на Времето, е пътя към Себе си! Поздравления за стиха, Антоанета!
  • Младен, в случая Раят е една надежда. Никой не знае дали го има. Благодаря, че си на страничката ми. Радвам се, че хареса стиха и че припозна сходни състояния.
    Хубава вечер и вдъхновение!
  • Както е казано: "Това което не ме убива ме прави по-силен".
    Раят е като еделвайс, който може да изникне на пътеката между пропастите внезапно и да ни възнагради с огромна радост. Алтернативата е никога да не го срещнем. Прекрасен стих, Антоанета, пробягващ състояния, които са ми до болка познати. Поздравление!
  • Съгласна съм, Краси. Благодаря ти и хубава вечер!
  • Good luck ... Единствено промяната на така наречената ни личност е от значение. Тя първо сменя роли, после разбира, че нищо на сцената всъщност не е истинско, защото каквото и да постига празнотата остава... Постоянството и упоритостта каляват. И предизвикателствата
  • Благодаря, Дани!
    Нинче, когато се почувстваш изгубен, а на мен ми се случва напоследък, винаги търсиш някакъв нов път, който ще те поеме.
    Търся цял живот и това ме крепи. Скоро чух - ако всичко ви е наред, няма към какво да се стремите и животът губи смисъл.
    Хубав ден ви желая.
  • "Душата ми сред стонове намерена с учудено сърце ще зърне Рая". Пътеката си я начертала - с доброто напред ще зърнеш Рая. След изпитания, тревоги, страхове, важно е да оцелее зрънцето Доброта. Това ще ни спаси. Чудесен финал, Тони!
  • Прекрасно е, Jackie151!
  • И аз съм така, Тони. Опитът си е опит - хората са други. Където добро не помага - тояга.
  • Точно тези тежки времена ме принуждават непрестанно да търся решения, за които многогодишния ми опит не помага. Благодаря ти за посещението, Наде!
  • Всички се променяме многократно, Тони. Животът ни моделира непрестанно. Вече и не се питам коя съм. Която трябва, тази съм. Ни по-лоша, ни по-добра. Мъдрост в лудостта и лудост в мъдростта. Особено в тези тежки времена. Замисли ме творбата ти...
  • Заради тревоги музата ми бе отлетяла, Джаки, но ето ме отново тук. Прекрасен ден и на теб, с вдъхновение да е изпълнен! ❤
  • И аз съм за промяната, Ким! Благодаря и за коментара. Липсваш ми ти и твоите творби. Хубав да бъде денят ти.
  • Това му е хубавото на живота- промяната. Преоткривай се всеки ден, Джаки, и не спирай да пишеш такива прекрасни стихове! ❤🌹
  • Дани, най-духовно извисените хора умеят така да владеят тялото и емоциите, умеят съзнателно да променят себе си, но аз не съм успяла да го направя. Знам как може да се постигне, но трябва упоритост и постоянство, които на мен не са ми присъщи в достатъчна степен. Остава ми да се стремя, пък колкото се получи. Благодаря ти желая ти успешен ден.
  • Човек цял живот търси себе си, Мини. През своята призма определя отношенията си към света и към останалите хора. Светът също се променя и ние просто трябва да приемем новите реалности и да се опитаме да се адаптираме към тях. Благодаря ти и хубав ден!
  • Всеки се развива постоянно през годините, затова не бива да спира да се преоткрива. „ … ще извървя пътеките до края“… Ето, това е ключът!. Да имаш цел, да имаш и посока за промяна. Към себе си и към по-добро! Поздравления за прекрасното стихотворение, Тони!
  • В търсене на себе си, си стигнала толкови дълбоко в дебрите на душата, че изживяното, сегашното и неясното бъдеще, сякаш се сливат в един въпрос и то е, кой съм аз! Ще се търсим, Тони и в очите на другите и в хубавия ден, който ни зове навън и в минутите заобикалещи света ни. Толкова хубав и искрен стих си написала, а финала е върхът! Поздравявам те, за таланта ти! Бъди!
  • Благодаря, Райне. Така е, всичко тече, всичко се променя. Процесът е постоянен, той осмисля живота.
  • Да, Тони... Хубаво си го написала. Не можем да сме както на 20... Безвъзвратно се променяме и въпросите стават все повече...
  • Благодаря, Вили, развам се на тази оценка. Хубав ден ти желая.
  • Ти си човек, който не спира да си задава въпроси и да търси. Аз лично ти се възхищавам за това. Стихът ти е прекрасен, Тони! Прегръщам те.
  • Не, Пепи, не е съзнателно. Мислех, че се познавам, оказа се, че отново съм променена. Вероятно този процес продължава докрая на живота ни.
  • Ако съзнателно се променяш в търсена и желана насока, значи вече си се опознала, само трябва да се утвърдиш!
Предложения
: ??:??