31.07.2018 г., 13:53 ч.

Promesa 

  Поезия » Любовна
1132 19 21

Обещай ми любов!

Обещай ми тревога!

Обещай ми ръце,

без които не мога...

Ваньо Вълчев

 

Не. Не ми обещавай.

Замълчи.

Като къща

без деца и без огън.

Глуха. С мраморен праг.

Приближи се и после... само тихо прегръщай.

Много силно. Без думи. Всяка дума е враг.

Нямам нужда от стихове. Тях ги пиша (изплаквам ги)

от вина и от спомени. Често... просто така.

После с тях храня птиците. През прозореца. Гарвани.

Сипвам в шепа метафори и ядат от ръка.

Късно вечер се топля на угаснали пламъци

в стара, хладна камина. Дишам пепел и прах.

Вместо чай си бера полунощни отблясъци.

Питаш спя ли...

Опитах. Но, уви, не успях.

 

Затова замълчи. И не ми обещавай.

Не, че вярвам на думи. Но стотици игли

ще пробият душата ми, ако утре забравиш...

Пред угаснало слънце, по-добре да вали.

© Яна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??