Promesa
Обещай ми любов!
Обещай ми тревога!
Обещай ми ръце,
без които не мога...
Ваньо Вълчев
Не. Не ми обещавай.
Замълчи.
Като къща
без деца и без огън.
Глуха. С мраморен праг.
Приближи се и после... само тихо прегръщай.
Много силно. Без думи. Всяка дума е враг.
Нямам нужда от стихове. Тях ги пиша (изплаквам ги)
от вина и от спомени. Често... просто така.
После с тях храня птиците. През прозореца. Гарвани.
Сипвам в шепа метафори и ядат от ръка.
Късно вечер се топля на угаснали пламъци
в стара, хладна камина. Дишам пепел и прах.
Вместо чай си бера полунощни отблясъци.
Питаш спя ли...
Опитах. Но, уви, не успях.
Затова замълчи. И не ми обещавай.
Не, че вярвам на думи. Но стотици игли
ще пробият душата ми, ако утре забравиш...
Пред угаснало слънце, по-добре да вали.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени
