Promesa
Обещай ми любов!
Обещай ми тревога!
Обещай ми ръце,
без които не мога...
Ваньо Вълчев
Не. Не ми обещавай.
Замълчи.
Като къща
без деца и без огън.
Глуха. С мраморен праг.
Приближи се и после... само тихо прегръщай.
Много силно. Без думи. Всяка дума е враг.
Нямам нужда от стихове. Тях ги пиша (изплаквам ги)
от вина и от спомени. Често... просто така.
После с тях храня птиците. През прозореца. Гарвани.
Сипвам в шепа метафори и ядат от ръка.
Късно вечер се топля на угаснали пламъци
в стара, хладна камина. Дишам пепел и прах.
Вместо чай си бера полунощни отблясъци.
Питаш спя ли...
Опитах. Но, уви, не успях.
Затова замълчи. И не ми обещавай.
Не, че вярвам на думи. Но стотици игли
ще пробият душата ми, ако утре забравиш...
Пред угаснало слънце, по-добре да вали.
© Яна All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря за вниманието.
-
Страхотно!
-
Гавраил, Доче — благодаря, че се спряхте и при мен! Здрави бъдете и обичани!
-
Силно въздействаща поезия! Възхитена съм.
-
И все пак...обещай ми!
-
Благодаря ти, Роси. Прегръщам те!
-
"Пред угаснало слънце, по-добре да вали."
Да! Отново много хубаво стихотворение. Поздравления! -
Мария, Мануела – драго ми е, че сте тук, момичета! Здрави бъдете и все така вдъхновяващи!
-
Улучва право в сърцето. Респект!
-
Прекрасно е, Яничко, както винаги!
Радвам ти се, момиче! -
Светли, благодаря ти от сърце! Радвам се, че те е докоснало моето нещичко.
-
Със Силвето! Любимка си ми, мила Яна!!
-
Силви! Благодаря ти!
-
Очаквам те с вълнение, всеки път. След първи прочит, прочитам пак и пак. Доставя ми истинско удоволствие всеки твой стих. Благодаря!
-
Щастлива съм, че се спряхте и тук. Бъдете благословени всички!
-
Поезия, която вълнува!
-
Получаваш възхищение от мен! Всеки път е така...
-
Много хубава любовна лирика! Изплакана!
-
Силно!
-
Силно и прекрасно!
-
Поспрях, насладих се. Благодаря!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
