1.10.2024 г., 19:13 ч.
Прометей
Иде ми да викам.
Да се тръшкам.
Да крещя..
Но устата е безмълвна.
Като камък аз мълча.
Навсякъде е тъмно.
Около мен е мрак.
Не ми пука кой
ще ме нападне пак.
Вече съм изгубен.
Свикнах да съм сам.
Все ми е тая ...
Да се тръшкам.
Да крещя..
Но устата е безмълвна.
Като камък аз мълча.
Навсякъде е тъмно.
Около мен е мрак.
Не ми пука кой
ще ме нападне пак.
Вече съм изгубен.
Свикнах да съм сам.
Все ми е тая ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Живко Делчев Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
