Прометей

1.10.2024 г., 19:13 ч.

Поезия

140 1 0

Иде ми да викам.
Да се тръшкам.
Да крещя..
Но устата е безмълвна.
Като камък аз мълча.
Навсякъде е тъмно.
Около мен е мрак.
Не ми пука кой
ще ме нападне пак.
Вече съм изгубен.
Свикнах да съм сам.
Все ми е тая ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Прометей

Искате да прочетете повече?

Предложения