Прометей

Иде ми да викам.

Да се тръшкам.

Да крещя..

Но устата е безмълвна.

Като камък аз мълча.

Навсякъде е тъмно.

Около мен е мрак.

Не ми пука кой

ще ме нападне пак.

Вече съм изгубен.

Свикнах да съм сам.

Все ми е тая

какво ме чака Там.

След поредната атака,

след последния погром,

от титан огромен 

превърнах се във гном.

Огъня, що носех на 

крилете на Пегас,

хора, запомнете ,

дадох го на вас!

Сега прикован съм,

за скалата,

над бурното море.

За милост не ще моля

надменни богове.

Аз Прометей съм,

последния титан.

Свобода ви дадох

и умирам сам..