Промяна
Нещо май променя се във нас.
Станали сме някак по-сериозни.
Чувствата не казваме на глас.
Думички изричаме помпозни.
Мислите подреждаме във ред.
Пòлета снижаваме съзнателно,
а небето цел не е напред,
и дори не е предизвикателство.
Свити са крилата във пакет.
Закърняват. Днес не са ни нужни.
Не летиме. Ходим си навред
със душички празни. Малодушни.
Търсим светлината, но мълчим,
скрили се във сянката на здрача.
Там уютно другите виним.
Неразбрани, често тъжни плачем.
А ни трябва малко доза смях,
глътка Вяра, щипчица надежда,
да приемем себе си без страх,
да осмислим думите зареждащи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
