Промяна

                                        Стана тя, каквато стана

                                        Здравка мина Океана.

                                        И пристигна наща Миска

                                        с Том ръката и да иска.

                                        Тате, каза тя тогаз -

                                        ,,Знай ще му пристана аз!

                                         Той за мене град гради,

                                         готви ми и ме пои.

                                         обичта му е голяма,

                                         няма никаква измама."

                                         Тръгнаха по точен план,

                                         с презокеански аероплан.

                                         Прелетяха над кълбето,

                                         после пък Париж-Софето.

                                         И на Том да не му друса,

                                         му спестихме автобуса,

                                         метнахме го в БМВ-то,

                                         пуснахме се по шосето,

                                         Марио му даде газ...

                                         Гледа Томас във захлас

                                         нашите ,,небостъргачи",

                                         нисички са май, обаче,

                                         се предвижихме по график,

                                         нищо, че и тук е трафик...

                                         Друсахме се по паважа... 

                                         жълтия, пред Парламента,

                                         но стоварихме багажа

                                         право в апартамента.

                                         Да, но родните сестри

                                         тръгнаха да търсят банка. 

                                         Ний със Том, надве-натри

                                         спретнахме мезе, луканка...   

                                         Че със него тъй милеем,

                                         (с далечен, чакан гост),

                                         пътят дълъг да полеем,

                                         заедно да вдигнем тост...

                                         Всичко беше точно,  значи

                                         в тоз ракиен диалог,

                                         с ,,Чиърз"и без преводачи

                                         минах си на монолог...

                                         Тая Ямболска ракийка

                                         тъй достойно се представи,

                                         Том загуби глас, картинка

                                          и английския забрави.

                                          Искането на ръката,

                                          стана си по правилата...

                                          Том във вярност и се врече,

                                          твърдо кажа и отсече:

                                          ,,Тя е моята кралица!

                                          Tя е моята награда!

                                         Сватбата ще е във Ница,

                                         роклята ще е от Прада.''

                                         Аз пък вече съм спокоен,

                                         че далеч зад Окeана

                                         ще си бъдат вече двама

                                         и животът продължава.

      08.12.2014г.

    LZ1CN-Ямбол