Промяна за сега - невъзможна!
Не разбрах кога есента
бавно и неусетно ме промени.
Вече съм учудващо добра,
заприличах на мама почти.
Все бърза проклетото време
в сделка със зелен светофар!
Безценен наниз на шията тегне
с всяка година, получена в дар!
Уж пораснах, а с очи на дете
пак измислям си цветни мечти.
Като птица в безбрежно небе
с крилата оставям следи.
Ту съм пролетна с мартенски дъжд.
Ту съм парещо лято жадувано.
Есенна ставам, ей така, изведнъж!
Сто дяволи в мене танцуват!
И вместо да ближа тлеещи рани,
и вместо да бърша потекла сълза,
усмихвам се и прескачам забрани,
а на проблемите махам с ръка!
Понякога дори ми е смешно,
(а инак доста съм сериозна).
Промяна с дата днешна
ще се окаже … невъзможна!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Виткова Всички права запазени
