13.01.2011 г., 12:52 ч.

Пронизани сини звезди 

  Поезия » Любовна
1419 0 27

 

Пронизани сини звезди

висят и целуват стъклото,

оставят щастливи следи

по мен и по теб. И е топло.

 

О, устни... вълшебна игра...

Не спирам да искам, да моля.

И пръсти... шумлива гора...

Със дрехи си толкова гола!

 

Дори и под нас е небе

и то се топи в безтегловност.

Нощта е лодкар и гребе

към бряг от безбрежна съдбовност.

 

Прегръщам те, сякаш си в мен,

в кръвта ми, червена от тебе.

Целувам, целувам, блажен,

обичан, по мъжки потребен.

 

Мигът е пружина любов,

корава, навита до крайност,

пияна от тихия зов

на твоите женски потайности.

 

© Валентин Евстатиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??