Пронизани сини звезди
Пронизани сини звезди
висят и целуват стъклото,
оставят щастливи следи
по мен и по теб. И е топло.
О, устни... вълшебна игра...
Не спирам да искам, да моля.
И пръсти... шумлива гора...
Със дрехи си толкова гола!
Дори и под нас е небе
и то се топи в безтегловност.
Нощта е лодкар и гребе
към бряг от безбрежна съдбовност.
Прегръщам те, сякаш си в мен,
в кръвта ми, червена от тебе.
Целувам, целувам, блажен,
обичан, по мъжки потребен.
Мигът е пружина любов,
корава, навита до крайност,
пияна от тихия зов
на твоите женски потайности.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Евстатиев Всички права запазени
Благодаря ти за интереса към стиховете ми!
