Пронизани сини звезди
Пронизани сини звезди
висят и целуват стъклото,
оставят щастливи следи
по мен и по теб. И е топло.
О, устни... вълшебна игра...
Не спирам да искам, да моля.
И пръсти... шумлива гора...
Със дрехи си толкова гола!
Дори и под нас е небе
и то се топи в безтегловност.
Нощта е лодкар и гребе
към бряг от безбрежна съдбовност.
Прегръщам те, сякаш си в мен,
в кръвта ми, червена от тебе.
Целувам, целувам, блажен,
обичан, по мъжки потребен.
Мигът е пружина любов,
корава, навита до крайност,
пияна от тихия зов
на твоите женски потайности.
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
Благодаря ти за интереса към стиховете ми!
