Пронизани сини звезди
висят и целуват стъклото,
оставят щастливи следи
по мен и по теб. И е топло.
О, устни... вълшебна игра...
Не спирам да искам, да моля.
И пръсти... шумлива гора...
Със дрехи си толкова гола!
Дори и под нас е небе
и то се топи в безтегловност.
Нощта е лодкар и гребе
към бряг от безбрежна съдбовност. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up