Пронизващи лъчи
Пронизващи лъчи
Изплашен бях от мрака във небето.
Съмнявах се във слънцето за миг...
Изгря отново, пълно със надежда.
Лъчите му пронизваха ме с вик.
А искаше и казваше ми нещо,
за бъдещото истинско небе.
Не слушах вика му, пронизващ ми сърцето,
не виждах плачът му във звездното море.
Сега, когато мракът зачестява,
наострям всички мои сетива.
Но вече късно е и ще призная:
не ще усетя нова светлина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Михайлов Всички права запазени
