Пропадам
Понякога мечтая си за нас,
но обърквам се и нуждая се от компас...
Приятелството ни не искам да развалям
и все повече и повече пропадам...
Сякаш не съм същата,
сякаш съм някак друга и различна -
по-ранима.
Но и ти не си същият -
различен и уплашен,
мълчалив и потаен...
Бяхме заедно постоянно
и мечтая най-нахално,
но всичко промени се.
Иска ми се за миг да не си до мене,
защото такава болка сърцето ми не може да поеме...
Боли ме и едновременно се радвам,
че те притежавам,
но така или иначе отново пропадам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Христова Всички права запазени
