16.04.2011 г., 21:44 ч.

Пропадам 

  Поезия » Любовна
897 0 2

Понякога мечтая си за нас,

но обърквам се и нуждая се от компас...

Приятелството ни не искам да развалям

и все повече и повече пропадам...

Сякаш не съм същата,

сякаш съм някак друга и различна -

по-ранима.

Но и ти не си същият -

различен и уплашен,

мълчалив и потаен...

Бяхме заедно постоянно

и мечтая най-нахално,

но всичко промени се.

Иска ми се за миг да не си до мене,

защото такава болка сърцето ми не може да поеме...

Боли ме и едновременно се радвам, 

че те притежавам,

но така или иначе отново пропадам...

 

© Яна Христова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??