Apr 16, 2011, 9:44 PM

Пропадам

  Poetry » Love
1.1K 0 2

Понякога мечтая си за нас,

но обърквам се и нуждая се от компас...

Приятелството ни не искам да развалям

и все повече и повече пропадам...

Сякаш не съм същата,

сякаш съм някак друга и различна -

по-ранима.

Но и ти не си същият -

различен и уплашен,

мълчалив и потаен...

Бяхме заедно постоянно

и мечтая най-нахално,

но всичко промени се.

Иска ми се за миг да не си до мене,

защото такава болка сърцето ми не може да поеме...

Боли ме и едновременно се радвам, 

че те притежавам,

но така или иначе отново пропадам...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...