... пропадане
Висините горят като слънце крилата,
залепени от восък, с духа на Икар,
и пропадаме - капе размекнато злато,
а се вие светът, сякаш ням кръгозор...
И убиват ни земните сили, когато
се докоснем до слънцето с леки крила,
за да помним, че всъщност сме смъртни с телата,
а безмъртна е нашата нежна душа…
Недопита оставяме чашата с вино,
недокосната сладката земна храна,
за да помним, че тленното необозримо ...