Пропаст
Прилича на доверие, но всъщност
е само изкусителната жажда.
Отваряш всички облаци и пускаш
съмнителните дъждове да влязат.
Присъстваш, но си само наблюдател
и не отричаш, нито вдъхновяваш.
Какво очаква верният приятел,
ако е верен само на тъгата?
Какво да му дадеш, като сърцето
за всеки лъч човечност благодарно,
потъва сред случайна неизбежност
и чужди намерения повтаря.
Разтваря се в сълзата всеки образ,
тълпят се мисли непреодолими.
Неясни са представите за „Сбогом”,
надвесени над вчерашната близост.
Любимите пътеки на душата
те водят неочаквано към пропаст.
Навеждаш се, отстъпваш,
после скачаш
в един различен изход от живота...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бистра Малинова Всички права запазени
