Oct 27, 2012, 8:28 PM

Пропаст 

  Poetry » Other
1062 0 13

Прилича на доверие, но всъщност
е само изкусителната жажда.
Отваряш всички облаци и пускаш
съмнителните дъждове да влязат.
Присъстваш, но си само наблюдател
и не отричаш, нито вдъхновяваш.
Какво очаква верният приятел,
ако е верен само на тъгата?
Какво да му дадеш, като сърцето
за всеки лъч човечност благодарно,
потъва сред случайна неизбежност
и чужди намерения повтаря.
Разтваря се в сълзата всеки образ,
тълпят се мисли непреодолими.
Неясни са представите за „Сбогом”,
надвесени над вчерашната близост.
Любимите пътеки на душата
те водят неочаквано към пропаст.
Навеждаш се, отстъпваш,
после скачаш
в един различен изход от живота...

© Бистра Малинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??