12.05.2007 г., 11:54 ч.

Пропилян живот 

  Поезия
894 1 2
Някога бях нежна, мила и добра,
а сега съм само една самотна душа.
След години на падение - животът ми е мрак,
а всеки приятел превърнал се е във враг.
Давя се! Давя се в океан от сълзи.
Няма ли късче земя, остров малък да ме спаси?
Постигнах всичко, но се чувствам нещастна.
Богата съм, но всъщност съм бедна.
Живее ли се без топла дума, без любовта човешка?
Потъна на дълбоко моята надежда...
Без да усетя, отдадох се на алкохол и дрога
и искам да избягам, но късно е - вече не мога. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яничка Всички права запазени

Предложения
: ??:??