Пропилян живот
Някога бях нежна, мила и добра,
а сега съм само една самотна душа.
След години на падение - животът ми е мрак,
а всеки приятел превърнал се е във враг.
Давя се! Давя се в океан от сълзи.
Няма ли късче земя, остров малък да ме спаси?
Постигнах всичко, но се чувствам нещастна.
Богата съм, но всъщност съм бедна.
Живее ли се без топла дума, без любовта човешка?
Потъна на дълбоко моята надежда...
Без да усетя, отдадох се на алкохол и дрога
и искам да избягам, но късно е - вече не мога.
Ще страдам в ада, който сама бавно достигнах.
Пропилян живот - това е, което постигнах...
Отново аз към чашата посягам
и знам, че не мога да избягам...
И не казвайте, че лесно може да се избяга,
защото аз опитах и наистина не мога...
Знам какъв ще бъде моя край -
ще живея в един измислен рай...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яничка Всички права запазени
