Пропилян живот
Някога бях нежна, мила и добра,
а сега съм само една самотна душа.
След години на падение - животът ми е мрак,
а всеки приятел превърнал се е във враг.
Давя се! Давя се в океан от сълзи.
Няма ли късче земя, остров малък да ме спаси?
Постигнах всичко, но се чувствам нещастна.
Богата съм, но всъщност съм бедна.
Живее ли се без топла дума, без любовта човешка?
Потъна на дълбоко моята надежда...
Без да усетя, отдадох се на алкохол и дрога
и искам да избягам, но късно е - вече не мога.
Ще страдам в ада, който сама бавно достигнах.
Пропилян живот - това е, което постигнах...
Отново аз към чашата посягам
и знам, че не мога да избягам...
И не казвайте, че лесно може да се избяга,
защото аз опитах и наистина не мога...
Знам какъв ще бъде моя край -
ще живея в един измислен рай...
© Яничка All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
супер е
-
Много хора падат и после пак политат
нямаш представа аз колко пъти падах
и си мислех че никога няма да полетя,
но повярвай,живота е пред теб
и един ден ще се появи някой,
който ще ти подари криле
и двамата ще полетите... : )
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
