ПРОПУКАН ЛЕД
Усмивките скриптят по устните
като пропукан лед. Изкуствено...
Две криле до кръв прекършени...
Сърце покрито от небе навъсено.
Облаци танцуват с безразличие.
Дъждовните капки солено болят.
Душата се свива до отричане.
Минутите обратно времето броят
миговете щастие преминало
през илюзии и пясъци пустинни,
до кръстопътен грях пристигнало
и ледовете на любови зимни.
След греха осъзнат... е пречистване.
Прошките белезите си оставят.
Но ледовете се топят избистрени.
Път на достойния живот проправят.
19 01 2017
© Надежда Борисова Всички права запазени