14.09.2012 г., 10:24

Пропуснат миг

969 0 4

Пропуснат миг

 

Пропуснат миг не ще догоня

в търкулнатия ден.

Мига щастлив

ще побера в мен.

 

Като някакво начало

от вълшебства спомени ще събера.

Като пробляскващи надежди

времето с тях ще поделя.

 

За едно желание,

което превръща живота ми в миг.

Разсъблечени спомени да видя,

да се докоснат до моя лик.

 

Пропуснат миг не ще догоня,

дъха му топъл ще прегърна в съня.

чувства с него ще запазя,

а може би и с любовта.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Уважаеми г-н Алексовски,аз обичам критиката(уча се от нея),възприемам я нормално като всеки човек но се дразня от некорекното обръщение на такива като Вас.Я се опитайте да общувате по по-цивилизован начин с другите.И още нещо-да не би Вашата майка да се казва -ЗЛАТА!Не зная какво е О,О-то и У-У-у-то,но ще се постарая да оправя "препинацията".
  • Г-н Алексовски,кой Ви кара да четете нещо,което не харесвате?Но да си откровен за мен значи да си открит и честен човек.Аз мисля,че съм такава.Напишете нещо и Вие,за да кажа мнението си и аз.Но може би и при Вас "няма поезия".А колкото до моите стихове има кои да ги чете и цени.Сравнението ви с мадам Злата за мен е глупаво и безмислено-но не ме обижда.Не мислите ли,че човек трябва да чете и силни и слаби творби,защото тогава се учи на нещо което трябва да цени.Това исках да ви кажа господине.
  • Много ясно казвам това което мисля но не сте го разбрали.Спомени и мисли оплетени в едно.Но сте много млада да го разберете.Всъщност това е едно от многото откровения.
  • какво казвате?!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...