30.09.2009 г., 11:52

Пророчество

804 0 16

Беше сън. Отдавнашен.
Поизбледнял.
Но диря във душата ми
оставил.
След казани
пророчески слова
очаквах сбъдване.
Времето забравила.

Видях Учител.
Старец белобрад.
С очи-звезди
от  топло  синьо.
Проникваха във мен,
като лъчи,
прошепвайки:
"Търпение, момиче.

Не бързай
да превземаш вечността.
Натрупвай опит.
Земното привличай.
С добро изпълвай
нежната душа.
Не се плаши.
Уроците извличай.

Ще дойде миг.
Достойна ще си ти,
в редиците
от вОини да застанеш.
На тези,
къпещи се в светлини.
Със злото борещи се.
Побеждаващи."



Сега спокойно
чакам този ден.
И вярвам,
че съдбата е избрала,
да сбъдне пътя 
предопределен.
Любов и светлина
с обич да раздавам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ти и сега ги раздаваш Танюшо!
    И ти благодаря!
  • Ей че хубаво! Много мъдрост, напомня ми за любимата ми книга о тюношеските години, "Граф Монте Кристо", която завършва така: "Цялат мъдрост на човешкото щастие се заключава в тези две думи: Чакай и се надявай..." Прекрасен стих, Таничка!
  • ...и сега го правиш, Таничка!
    Честит празник!
  • Любов и светлина
    с обич да раздавам!
    Правиш го и то...толкова добре, Танче! Поздрави!
  • Ти и сега раздаваш! Поздрав!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...