13.01.2010 г., 13:29

Пророчица

649 0 5

                                                    на Ванга

 

Тъй малка, ала светла точица

сред зримия, величествен  всемир

съм аз.

              А сляпата пророчица

прозряла би в житейския ми мир!

 

Пророчице, светице за народа –

за страдащите, търсещи души

приела

             от безсмъртната природа

божествен дар – с добро да ги теши;

 

лечителко, вестителко обична,

към бъдното отправила очи,

сърце си ти

                     тъй земно, но космично,

една любов, която в нас звучи!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...