Jan 13, 2010, 1:29 PM

Пророчица

  Poetry » Other
650 0 5

                                                    на Ванга

 

Тъй малка, ала светла точица

сред зримия, величествен  всемир

съм аз.

              А сляпата пророчица

прозряла би в житейския ми мир!

 

Пророчице, светице за народа –

за страдащите, търсещи души

приела

             от безсмъртната природа

божествен дар – с добро да ги теши;

 

лечителко, вестителко обична,

към бъдното отправила очи,

сърце си ти

                     тъй земно, но космично,

една любов, която в нас звучи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...