Jan 13, 2010, 1:29 PM

Пророчица

  Poetry » Other
647 0 5

                                                    на Ванга

 

Тъй малка, ала светла точица

сред зримия, величествен  всемир

съм аз.

              А сляпата пророчица

прозряла би в житейския ми мир!

 

Пророчице, светице за народа –

за страдащите, търсещи души

приела

             от безсмъртната природа

божествен дар – с добро да ги теши;

 

лечителко, вестителко обична,

към бъдното отправила очи,

сърце си ти

                     тъй земно, но космично,

една любов, която в нас звучи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...