Прошарени дни
Прошарени дни
И днес, слънцето небето прошари,
но се скри, заедно с моята обич, от вятър изгонени.
Там, до залеза, топло е, може би пари,
а при мен е студено, сред ледени спомени.
До утре! До изгрева все ще намеря,
топлината, от вятъра безследно изгубена.
И слънце ще има, и без да треперя,
друга в моята обич ще е влюбена.
Прошарват се дните ми, сиви са вече,
с повече мъдрост, споделени лъчи.
А студът, нека да мръзне далече,
да ме стоплят могат само любими очи.
Явор Перфанов
19.05.2020 г.
Г. Оряховица
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Явор Перфанов Всички права запазени